С ъвременният автомобил е чудо на инженерството, оборудван с набор от усъвършенствани системи за подпомагане на водача (ADAS), предназначени да направят шофирането по-безопасно и лесно. Системите за подпомагане на поддържането на лентата (LKA) и центриране в лентата се предлагат на пазара като виртуални втори пилоти, обещавайки намалена умора и защита срещу опасни катастрофи при напускане на лентата.
Въпреки това, скорошни тестове от организации като AAA и IIHS разкриха обезпокоителна истина: в много нови превозни средства тази технология не успява да изпълни обещанието си, съобщава Autoblog.
Проблемът, както се посочва в статията, произтича от разликата между това как тези системи се рекламират – като помощници, които „ви държат в лентата“ с минимални усилия и как се представят в действителност. Някои системи трудно различават умишлените промени в лентата от отклоненията, погрешно разчитат неравните или избледнели пътни маркировки и понякога „коригират“ волана по начини, които са твърде резки и може да стреснат шофьорите. Още по-лошо, шофьорите могат погрешно да предположат, че системата ще се справи със ситуации, за които никога не е била проектирана, което води до фалшиво чувство за сигурност зад волана.
Реалността е, че само малка част от настоящите системи работят надеждно. При скорошна оценка на 14 частично автоматизирани системи, например, само една е получила „приемлива“ оценка за безопасност, като по-голямата част са оценени като „лоша“ или „недостатъчна“. Основният проблем се крие в ненадеждното им изпълнение. Вместо плавно да задържат центъра на лентата, много LKA „бутат“ колата към съседната лента или се провалят напълно, когато се сблъскат с обичайни пътни сценарии.
Лошото представяне е често срещано при избледняла или сложна маркировка на лентите, строителни зони и при лоши метеорологични условия като дъжд или отблясъци. Когато пътната среда не е перфектна, тези системи често се изключват внезапно или правят резки, неправилни движения на волана, принуждавайки водача да поеме управлението незабавно – често в стресирано състояние.
Подобна обратна връзка подчертава, че макар LKA да може да бъде полезна при идеални условия – дълги прави магистрали с ясна маркировка на лентите, тя далеч не е безпогрешна в ежедневните ситуации на шофиране. В статията на Autoblog се твърди, че проблемът не е просто технологична незрялост. Това е прекомерната зависимост от шофьорите, които третират системата за подпомагане като полуавтономно шофиране, а не като един от многото инструменти за поддръжка.
Какви стъпки могат да предприемат шофьорите? Първо, запознайте се с начина, по който работи системата LKA на вашия автомобил: разберете кога се активира, как реагира на маркировката на пътната лента или на липсата ѝ и какви сценарии водят до изключването ѝ. Второ, третирайте системата като помощно средство, а не като заместител на вниманието. Поддържайте активно наблюдение на пътя и готовност за ръчно управление. Трето, ако системата разсейва или се държи непредсказуемо, деактивирайте я. Много по-добре е да шофирате ръчно с пълен контрол, отколкото да разчитате на непредсказуем асистент.